Аз съм българче
 

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.



Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам -

първа радост е за мене.



Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.



Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.



Знам го от малак и на винаги ще го помня

Да,это писал про Бессарабских болгар гениальный русский поэт А.С.Пушкин во время пребывания в нашем краю. Жители Болграда трепетно берегут легенду, согласно которой Пушкин по дороге из Кишинева в Одессу заехал в Болград и даже посадил дуб в парке на берегу озера Ялпуг, который сегодня назван его именем. Этот дуб до недавних пор стоял в центре парка. Но к сожалению, ничего не бывает вечно...Хотя-нека да жувеят вечно нашти бэлгаря!!!!!!!!

Късна любов

Весела Кънчева

Твоите очи - топли и добри,
ме поглъщат цяла,
в приказната бездна, чувствам, че потъвам...

Твоята усмивка - слънчева и ведра,
ме огрява цяла,
и крила ми дава, чувствам, че политам...

Твоите ръце - силни и добри,
ме обгръщат нежно,
и изтръпвам цяла, чувствам, че залитам...

Твойте устни - чувствени и нежни,
ме докосват с обич,
и дъхът ми спира, чувствам, че умирам...

Моето сърце - мъничко и умно,
тупа, тупа, спира,
с радост то разбира, чувствам, че живея!

Вечер в городе Стара Загора
Солнце упало за древние стены,
вечер тихонько с каштанов слезал,
и, как оркестр, затихал постепенно
разноголосый фруктовый базар.
Вот мелодично пробили куранты,
всем намекая, что времени... нет.
Как же неспешно веселые франты
шли на свиданье в дыму сигарет,
в черном дыму фантастичных причесок,
в черной ночи молодецких бровей —
будут восторги и девичьи слезы:
парни загорские
* * * * * * * * * * * * * * * * *шли
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *на Бродвей!
Вышел и я на бульвар из отеля,
поздний фланер —
на висках седина...
Да. Пофланировать мы не успели:
скудное детство,
* * * * * * * * * * * * * * * работа,
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *война.
А полумесяц склонялся галантно
к юной звезде, разнаряженной в дым...
В Старой Загоре я был элегантным,
в Старой Загоре я был молодым.
Вадим Богатырёв